Моят новогодишен подарък за най-редовните фенове на рубриката.
Последният влак на “КолкоМюзик Индъстрис”, хванаха последните актуални парчета, някои от които няколко месеца са в постоянни ротации по радиостанции, телевизии и клубове.
Едно бясно колабо, драги, между Майк Патън (вокала на Faith No More) и нашият любим Серж Танкиан (вокалът на System of a Down), който освен всичко е сънародник на нашия друг любим човек -- mr. B.O.Hos (Bros Over Hoes) Agopov -- арменец (1/16та чукча и 2/25ти Команчи освен това). Ето защо може да го видите да щрака с пръсти докато припява с Foo Fighters. Честно.
Сега, ако се чудите кой пък, аджеба, е Марк Страйтънфелд -- ние ще ви отговорим (защото знаем всичко). Марк е дежурният композитор за музиката във филмите на Ридли Скот. Точно така -- песента е от филм на Ридли, по-точно Body of Lies, който си е сносен филм отвсякъде.
Много бесни ориенталски ритми. Както казах -- обожавам ги. Идва ми отвътре да ги слушам. И тва преплетено с гласа на гусин Танкиан. Божественярско, както крещи MixMan като е напит.
Кво ми прай песни с тва джудже! Нямам нищо против джуджетата (Agopov има), но такак както е тръгнало, утре и с Кевин Рудолф ще изкара парче, а Бог ми е свидетел – тоя заслужава да му се съберат пари за ампутация на гласовите струни. И ръчичките да му махнат – на китарката си да не дрънка!
Гледам хората обсъждат как на Ем текста бил по-бесен от на Уейн. Аз се чудя – някой е очаквал друго ли? Който и за секунда си е помислил, че Уейн може да извади сносен текст – 2 крачки пред строя!
След като бях толкова обективен, искам да кажа, че песничката ВСЕ ПАК не е лоша. Много добър бийт, много космическо такова. Браво!
Велика песен. Само да кажа, че на 2:30 ще пееш с пълно гърло:
“They will not force us and they will stop degrading us They will not control us and we will be victorious
Вторият сингъл на MUSE от последният им албум “The Resistance“, който всъщност без да се замислям е рок-албума на 2009!
Не ви ги щем радио-хитовете, не ви ги щем циците в клиповете, искаме малко свястна музика! Това му харесвам на британския рок -- всички групи звучат различно и текстовете са достойни за есета по литература в 11-ти клас, докато при американския се гони комерсиализъм -- текста -- елементарен, инструментала -- още повече, парчетата не са по-дълги от 3:35 (все пак по радиото ще ги пускаме!) и всички групи звучат като Nickleback и 3 Doors Down. И ко прайм -- имаме поп-парчета с китарки. Muse са от групите, които ще върнат истинския рок от ъндърграунда. Амин
Отново се събират тези много големи трима + момчето Consequence, за който бях говорил преди, май. Чува се и John Legend по едно време, но никъде не го пише сред изпълнителите. Никой не го бръсне за слива тва момче. И аз. Ми, да не съм по-глупав от американските журналисти? Не искам отговор! Няма да се излагаме пред чужденците! Разпених се, деева…
Песничката е точно в тила на онази от първото изречение, като е съвсем малко по-mellow. Абе, ще ви хареса, ако и “Poke her face” ви хареса.
Глас народен