И по-старото, но върло:

Спомних си лятото на 2002-ра година, когато „Love Don’t Let Me Go“ с Chris Willis бичеше денонощно във Варна, долу по плажната.

Ей такива вокали.

„I’m bulletproof, nothing to lose
Fire away, fire away
Ricochet, you take your aim
Fire away, fire away
You shoot me down but I won’t fall
I am titanium
You shoot me down but I won’t fall
I am titanium“

Заз-ката е в Зала 1 на 30-ти май.

P.S. Добре де, може и като Джена да пее. Пак става.

А помните ли Scala & Kolacny Brothers – Creep / Smells Like Teen Spirit?

Първи отляво – със сигурност е малкият братовчед на този, който започва да пее първи, и е извикан в последния момент за клипа, точно след като се е прибрал от училище. През целия клип батко му (номер 4) аха да посегне с дългата си мускулеста ръка и да му отвърти един, но се сдържа цяла песен.

Втора е гагата, която всъщност пее бая.

Трети е хипито по средата. Китарата със сигурност е негова. И два от микрофоните. Не може ей така да стоиш по средата. И да влезеш с такава сила на припева, че малкия (братовчедчето) за малко да обърка барабаненето. Да, малкия барабани с пръсти, това е неговата роля. „К’во трябва да правя? – Ще барабаниш с пръсти.“

Четвърти е лошият батко, който със сигурност е продуцент на песента и освен това е подредил микрофоните за клипа.

Пети е моят любимец. Най-сериозният от всички, който преди да се включи като бек вокал към края вкарва едни Маунт Ръшмор погледи и има най-важната задача в песента (след малкия) – звукът „тррлянн“.

Оригиналът е на Gotye – инди артист с белгийско-австралийски произход.

Помолих Ivan Andrijasevic да каже нещо за себе си и за музиката, на сръбски. Ето какво отговори:

Зовем се Иван Андријашевић, живим у Зајечару, на истоку Србије. Тренутно сам студент на мастер студијама у Београду, а од школе сам завршио Економски факултет. Музика коју продуцирам је по форми електроника, од дабстепа до драменбејса, и садржи све звучне елементе како са Балкана тако и са Јамајке, пре свега мислим на реге утицај. А инспирација је свакодневни живот који сви ми живимо, и да понекад нисмо свесни тога.

Попитах го и какво му е мнението за Азисът и му пуснах линк към Сен Тропе:

Well, Azis is definitely not my cup of tea, but ok, that’s his way of expressing ideas, which I fully respect.

Peace,

Ivan

Това е оня с айпада на главата.

Но не заради DJ Antoine, оная мацка и руския рапър. А заради балканската мъжка Риана. Сега следва ключов момент в кариерата ми на независим музикален критик, макар и самозван, както и в историята на цялата гилдия. Ще членувам публично Азис. Дами и господа: Азисът!

„Come on… bosa, bosa.. entigoo sertifeego,

ay sontekeroo, ay, ay sontekeroo!“

Пях я и по още няколко начина в новогодишната нощ. Но нека вникнем по-дълбоко. Защо детската песничка на бразилския Джъстин Бийбър е толкова популярна? Моят причинно-следствен анализ показва следното: Само за 1-2 месеца песничката прави над 100 милиона гледания, благодарение първо на португалския футболист Неймар, който танцува на нея в съблекалните, а след това и на Кристиано Роналдо и Марсело, които отбелязват попадение на Реал Мадрид със същия танц.

- Мацките я слушат защото е детска, а той е лигльо. Те харесват такива неща. А зумба мацките пък полудяха. Не знаете какво е зумба? Тц, тц, тц.

- Пичовете го слушат защото клипът му е пълен с яки мацки. Между другото има и официален клип, който е почти еднакъв с този по-горе, и в който има още повече топ мацки. Ок де, никой не казва топ мацки. Топ путки. Full HD путки.

ЧНГ на всички! Бъдете здрави и слушайте музика. Аре сега всички отново:

„Roosa, rooosa… dentiino fentiseero….“

P.S. Текстът е нещо като: „Ах, само да ми паднеш…“, т.е. това е португалската Радка Пиратка. Само да те гепнаа, дънките щи цепнааа.

Емблема.

м.Хайгашод Агасян, т.Михаил Белчев, ар.Емил Коларов – от албума „Преквалификация“, 1989, Балкантон.

Довечера от 19:00 в Зала 1 на НДК. Билети няма. Проверявайте БНТ по коледно-новогодишните празници.