Adrenaline Mob – Omerta

Още с първите секунди този албум се нареди в личния ми топ 3 за тази година. Гласът на Ръсел Алън (Symphony X), барабаните на Майк Портной (Ex-Dream Theater) и китарата на Майк Орландо правят албума твърд, музикантски и просто гениален. Много жица, агресивно пеене, откачени барабани, текстовете и те не са лоши. Малко метълски оптимизъм след всичките бози, които се изпоиздадоха напоследък.

Задължително да се слушат: Undaunted, Indiffirent, All On the Line и кавъра на Come Undone

Poets of the Fall – Temple of Thought 

След голямата жица, минаваме към крайно мелодичните финландци Poets of the Fall, които геймърите (от едно време) познават от финалните надписи на Max Payne 2.

Групата е една от любимите ми, поради простата причина че това им е шестият албум и всички са еднакво добри, даже почти нямат слаба песен. Страхотни текстове, вокалът (не мога да му произнеса името) се носи с неописуема лекота, лекият акцент го прави още по-интересен, всички композиции са съвършено опростени. Перфектната почивка за ушите и „включване“ на мозъка, ако цяла вечер си слушал чалга или оня гадния португалец, дето носи разни неща.

Задължително да се чуят: Skin, Kamikadze Love, Cradled in Love, Temple of Thought

Shinedown – Amaryllis 

Групата с един от най-добрите млади вокали, според мен. Албумчето е малко по-слабо от старите им неща, но все пак е задоволително. Типичните за Shinedown твърди „нахъсани“ парчета, леееееко напомнящи Guns and Roses в добрите им години, тук-таме пауър балади и мелодични хард-рок моменти. Става за слушане, но лично съм малко разочарован.

Да се чуят: Adrenalline, Bully, Enemies, Miracle, Through the Ghost

Ако съм изтървал някой друг добър албум, няма да се разсърдя да ми напомните в коментарите.

Има нещо в тия youtube-ски музиканти, което през последните години се губи. Нарича се ентусиазъм, приятели. Ентусиазмът, който само Гошо от Почивка притежава, само където на него не му се получава. Ентусиазмът на песен и клип, записани с цел собственото удовлетворение на създателя. Музика, създадена не за да се продаде, върти по радиа, телевизии и дискотеки. Не е премерена до последния такт, не е цензуриран текста, няма продуценти, музикални анализатори и другите там фактори, които убиват музиката като изкуство.

Watsky ми харесва, главно заради текстовете – не се оплаква от нищо, позитивизъм се лее с всяка рима, не ни занимава с shorty-та, bottles in the club или boots with furrrrr. Забавен, остроумен и леко дразнещия му глас създават някакво приятно усещане при слушане. Дайте му шанс на детето, даже и няма да пиратствате, като му дръпнете албума.

download:
Watsky & Mody

3. The Proclaimers – 500 Miles

Толкова е тъпа, че чак ми харесва. В някои определени моменти ме забавлява. Бях я описал и като една от добрите песни за шофиране (стига да не носиш официален анцуг „Адидас“ и да слушаш само 3 Six Mafia в колата), особено в компания на хора, достатъчно… музикално освободени като теб.

2. Aqua – Barbie Girl

Трудно ми е да определя кое прави тази песен ужасно тъпа – инфантилния инструментал, абсурдния текст, или факта че стана толкова известна навремето.

1. Men at Work – Down Under

Тази може да не я знаете. Може би алитерацията land down under в припева, придружена с австралийския акцент, я прави толкова идиотски звучаща.

Бонус тъпа песен, за любознателните:  Village People – YMCA - гей песен, гей танц, много е зле. Но това вече го знаете.

Download: 

3. The Proclaimers – 500 Miles
2. Aqua – Barbie Girl
1. Men at Work – Down Under

Joss Stone – уникален, леко дрезгав глас, открояващо се лице в съвременната поп и соул музика. От време на време и актьорски прояви има. От по-известните ѝ парчета е Super-Duper Love.
Mick Jagger – вокалът на Rolling Stones („ба ари ве?!“). Рок-динозавър е най-точното определение.
David Stewart – създателят на Eurythmics. Голям музикант, композитор и продуцент.
Damian Marley – най-младият син на Боб Марли. Реге певец, печелил е 3 Грами-та.
A. R. Rahman – индиец по произход, певец, композитор, продуцент, музикален режисьор. Печелил един бюлюк награди, вклюючително и Златен глобус за саунтрака на Slumdog Millionaire.

Албумът съдържа 17 трака, доста различно звучащи. „Различно“ е и думата, определяща цялата тава – реге, поп, рок, соул, ориенталски ритми, всичко в едно, изпято от 4 уникални гласа и записано с ужасно богати инструментали. Основните акценти са:

1. Superheavy - първата песен в албума съвсем леко загатва за какво ще стане реч по-късно, подготвя за настроението, което ще носи цялата тава.
3. Miracle Worker – типично радио-френдли реге, от онова, което всички харесват. Песента с първия официален клип (по-горе).
4. Energy - приятно поп-рок парче, на моменти леко Maroon 5-ски дух и типично Rolling Stone-ско звучене в припева.
5. Satyameva Jayathe - ориенталски мотиви, реге бас-линия и зареден рок-припев. Джийзъс…
7. Never Gonna Change - типична Rolling Stones-ска балада. Напомня на Wild Horses и Angie.
9. Rock Me Gently - шестминутна балада, силен емоционален заряд, Джосс е в свои води, на Марли му се получава доста добре. Обръщат го на реге, точно по средата има едно китарно соло някъде на майната си в левия канал, абе, велика песен е.
13. Mahiya - през цялото време имаш чувството, че яздиш… слон, после сядаш в харема, палиш наргилето и 3-ма кафеникави джентълмени ти правят вятър с огромни листа, докато се наслаждаваш на изящните движения на кючекчийките, раз`и`ш ли.

Страхотен албум, профисионализмът си личи във всяка секунда. Искам да благодаря на нашия фен Йордан Генов, че ни отвори очите за тях.

Инструментала, брат, инструментала! В сравнение с тази бас-линия, хармониите и вокалите (брат, вокалите в последната минута!), 808s And a Heartbreak звучи като нещо записано от ДжиПи. И като казах ДжиПи, и на него няма да му дойде на акъла, да каже че има телбод по уя, щото чукал мацките от средните страници на списанията (i got staples on my dick. – why? – i fuck centrefolds!). Не намирам смисъл да обсъждам flow-а на двамата, нито да се задълбочавам в литературен анализ на текста. Само казвам, това ми е любимата песен за 2011, засега!

Download: Jay Z & Kanye West – Illest Motherfucker Alive.mp3

Доктор Хаус, пич! Д-р факин` Хаус!

Хю Лори се справя толкова добре зад пианото и микрофона, колкото и пред камерата. Записал е завидните 15 песни, почти всички са кавъри. Стилът е класически блус, леко покомерсиализиран и поолекотен, но все пак – класически. Албумчето звучи леко като записано на шега, но класациите не лъжат: 1-во място в Австрия, 2-ро място във Великобритания и Франция, 4-то място в Швейцария. Определено си заслужава да се чуе.

download: flac @arenabg, @zamunda

Петърчо си носи златната рибка и обяснява с какво я храни и колко често ѝ сменя водата на аквариума. Марийка си е донесла папагалчето и говори колко е забавно да имаш птичка в клетка. Историята се повтаря и с другите деца – един носи хамстер, друг морски свинчета, докато не дошъл ред на Иванчо.

Малкият калпазанин излиза пред другите деца и вади от джоба си проскубан полумъртъв плъх. Изумена, учителката го пита:

- Иванчо, какъв е този плъх?

- Това е Пухчо, госпожо. – отвърнал той.

- Защо е толкова проскубан?

- От тиксото, госпожо.

- Кое тиксо бе, Иванчо? – леко притеснена учителката.

- Тиксото, с което го облепям, за да не се пръсне, докато го еба!

download/listen: Wax – Scrublife

Кръчме „Сам дойдох“. Масичките са окупирани от шумни компании от традиционалисти, празнуващи Трифон Зарезан.
На съседната маса едно момче поръчва за пореден път със замах две кани вино. Приятелката му го дръпва за ръкава и проточва с глезен глас:
- Пешооо, ама нали знаеш, че днес има и друг празник…
- Ей, верно бе – плясва се по челото младежът и допълва поръчката:
- Две кани вино и порция СЪРЧИЦА!

Чу ли го, бе!  Бахти изродчето! И това без да псува или пък да каже думата с „N“ около 1000 пъти (Бъста ли беше?). Но след като се оригна и се засмя по средата на цялата схема, без да губи ритъм, ми спечели уваженията.