колко музика

Албума го слушам от 2 години насам… От тогава чакам. Чакам някой в България да му напише ревю някъде. Е, съжалявам, народе, налага се АЗ да съм първият български блогър написал ревю на този албум. Оказва се, че никой не е чувал за тях. Което си е една своенравна трагедия, защото тия симпатяги създават нещо, което почти никой не е успял да произведе -- бял рап (има и афроамериканец в състава, но все пак), със смислени текстове, инструментал с истински интрументи - барабани, бас, китарки, цигулки. Хип-хопърите, които дадоха червена светлина на fruity loops-а, които не наричат сексуалните си партньорки shorty. Текстовете, в които не се пее за клубове, ламбота, ексалейди, наркОтици, цици, аз-съм-по-добър-от-теб-във-всичко-което-можеш-да-се-сетиш и т.н. Стил, който отдавна исках да чуя. Ето и акцентите:

Handlebars

Едно от любимите ми парчета ЕВЪР! Мога да го сложа на рипийт и да го слушам 10 пъти! I have it all under my command, cause I can guide a missile by a satelite! Много силен трак!

Rise!

Mayday

свали: Flobots -- Fight with Tools

Разбирате ли, че Timbaland и Dr. Dre и да пръднат заедно, пак трябва да му се обърне внимание. Конкурс по надпърдяване да организират -- там сме. Симфония за пръдня в 16 канала да напишат -- смъкваме.

Някои неща просто са важни.

Dre легализира черната музика. Показа лицата от улицата, направи ги известни. Тimbaland я възроди. Върна мелодиите. Сега са харесали някво ново негро и ще му правят албум. Междувременно пускат микстейп, за да се загатнат нещата. Скоро ви споменах ви за него. Earl Hayes нещо не ме грабва с рапирането си, но има някои ценни неща в мишкасетата. Чуйто ето това например:

Много музика ще има в този албум, ще видите. Иначе оригинално мишкасетата съдържа 48 трака, затова и е кръстена така, но това което изтече е само с 19. За всички песни -- на сайта му.
 

download: Hayes -- The First 48 (mixtape).rar

Изтокът среща запада. Това е тази същата Amar от “Bombay” с Тимбо и Jim Beanz -- Shock Value, 2007-ма. Тя е british-indian, което ми звучи като african-american. Наште цигани тука трябва да са mangal-bulgarians.

Та, ако ви харесва Бомбая, ще ви изкефи и тоя албум. Невероятен фюжън. Върна ме в началото на този век -- Redman, Erick Sermon, Missy Elliott и Truth Hurts. Одъртявам.

Заглавната песен не е интересна, ей тва е яко:

Машалла! Кво бе, нали ви казах, че ще пускаме яко чалга и индийско. Квото кажем ние, тва ше става

download: Amar -- Masala (feat. Jim Beanz).mp3

download: Amar -- Set It Off (album).rar

Шаде. Нов албум, пресен-пресен. От тази година. Даже мисля, че изпреварих Дон MixMan с ревюто (или май него не го ебе много).

Тва девойче отдавна не беше издавала албум. Обаче този е супер. В тавата има 10 песни, нито една, която да не ми хареса. Перфектни композиции, много звук, страхотен мастеринг. Тва е, разбираш ли, професионализЪма.

Обаче… как да го кажа… НИЩО запомнящо се. Ако ми се прислуша чилаут, веднага ще си пусна този албум, но никога няма да се сетя коя песен искам да чуя, даже няма да си направя и труда да избирам. Да, все пак това е целта на този стил -- да НЕ те ангажира с присъствието си, да НЕ ти се набие някоя противна мелодия в главата, да НЕ те качи на масата, докато си късаш ризата и хвърляш салфетки по певицата. Този албум е саундтракът на студена февруарска вечер, навън 50 см сняг, виелици, вятър, а ти у вас -- парното на 6, свещи, кутия червено вино, луканка и правене на любов с любимия човек (толкова -- албума е 40 минути).

Т.е. ако търсиш нещо да усилиш на МАХ, да накривиш шапката, да изкараш ръката през джама на Гоуфо, да зеведеш кучката на полето за кърско ебане, тва няма да ти свърши работа. 

Лично ние, от КолкоМузика го слушаме в офиса си в Бурж Халифа, а в златните ни Астън Мартини се кефим на Веселин Маринов, но това е друга тема.

download: Sade -- Soldier of Love

Абе тия не бяха ли се разпаднали вече? Принципно ЕМО-тата много ги харесват… но аз МРАЗЯ ЕМО-та! Това са ония гей-тийнейджъри. Гей-тийновете, които не слушат Азис и са изпаднали в някаква изкуствена тийн депресия и играят хек на центъра пред съдебната палата, и през цялата година са облечени по един и същи начин, без значение дали е -20 или +40 градуса навън. Всеки стиска по една 2-литрова Ариана и смучи жадно, сякаш гърлото е зърното на Майка Тереза. МРАЗИМ ГИ, КОПЕЛЕ, мамка им тъпи деградета!

Така де, сега за албума. Преди тия пичове ми харесваха, имаха добри текстове и доста хАлтърнатив звучене. Всъщност, този албум по абсолютно нищо не се различава от предишните им. Просто в тази тава (ихаааа, вкарах колко-жаргон -бел.авт.) малко по-смело крадат от Linkin Park и от любимите ми Muse.

По-добрите акценти:

1. Escape -- интро като интро. Поне подготвя за нежеланото анално разширение (колко ли препратки ще прати Гугъл заради това словосъчетание???), което слушателя получава от останалата част от албума.

2. Night of the Hunter -- е тва парче е яко!

3. Kings and Queens - най-комерсиалната част от албума. Точно като за ХАмериканско радио. Даже и клип има. Ама е тъп.

4. This is War -- звучи като саундтрак. И верно е такъв. Към някаква игра, виж клипа по-горе -- на тая игра.

6. Hurricane - да не се слуша, има шанс да си среже вените човек!

По-нататък няма смисъл, не е нищо особено.

линк: 30 Seconds to Mars -- This is War