Adrenaline Mob – Omerta

Още с първите секунди този албум се нареди в личния ми топ 3 за тази година. Гласът на Ръсел Алън (Symphony X), барабаните на Майк Портной (Ex-Dream Theater) и китарата на Майк Орландо правят албума твърд, музикантски и просто гениален. Много жица, агресивно пеене, откачени барабани, текстовете и те не са лоши. Малко метълски оптимизъм след всичките бози, които се изпоиздадоха напоследък.

Задължително да се слушат: Undaunted, Indiffirent, All On the Line и кавъра на Come Undone

Poets of the Fall – Temple of Thought 

След голямата жица, минаваме към крайно мелодичните финландци Poets of the Fall, които геймърите (от едно време) познават от финалните надписи на Max Payne 2.

Групата е една от любимите ми, поради простата причина че това им е шестият албум и всички са еднакво добри, даже почти нямат слаба песен. Страхотни текстове, вокалът (не мога да му произнеса името) се носи с неописуема лекота, лекият акцент го прави още по-интересен, всички композиции са съвършено опростени. Перфектната почивка за ушите и „включване“ на мозъка, ако цяла вечер си слушал чалга или оня гадния португалец, дето носи разни неща.

Задължително да се чуят: Skin, Kamikadze Love, Cradled in Love, Temple of Thought

Shinedown – Amaryllis 

Групата с един от най-добрите млади вокали, според мен. Албумчето е малко по-слабо от старите им неща, но все пак е задоволително. Типичните за Shinedown твърди „нахъсани“ парчета, леееееко напомнящи Guns and Roses в добрите им години, тук-таме пауър балади и мелодични хард-рок моменти. Става за слушане, но лично съм малко разочарован.

Да се чуят: Adrenalline, Bully, Enemies, Miracle, Through the Ghost

Ако съм изтървал някой друг добър албум, няма да се разсърдя да ми напомните в коментарите.

Има нещо в тия youtube-ски музиканти, което през последните години се губи. Нарича се ентусиазъм, приятели. Ентусиазмът, който само Гошо от Почивка притежава, само където на него не му се получава. Ентусиазмът на песен и клип, записани с цел собственото удовлетворение на създателя. Музика, създадена не за да се продаде, върти по радиа, телевизии и дискотеки. Не е премерена до последния такт, не е цензуриран текста, няма продуценти, музикални анализатори и другите там фактори, които убиват музиката като изкуство.

Watsky ми харесва, главно заради текстовете – не се оплаква от нищо, позитивизъм се лее с всяка рима, не ни занимава с shorty-та, bottles in the club или boots with furrrrr. Забавен, остроумен и леко дразнещия му глас създават някакво приятно усещане при слушане. Дайте му шанс на детето, даже и няма да пиратствате, като му дръпнете албума.

download:
Watsky & Mody

Не, честно…

„The Awakening“ e 3-ти студиен албум на британчето, който вие познавате най-вече от „Broken strings“ с Нели Фуртадо, а аз познавам още от първиот му албум и затова аз пиша в музикален блог, а вие не…

Никакви изненади, същият стил, може би малко по-поп от преди, но и малко по-положителен, с повече звуци, на моменти джазов. Страхотен. Пусни си го в плейъра и обикаляй в градска атмосфера по празниците. Те това е…

Пускам 2-та сингъла, излезли до момента, за да ви е зарибявка:

I won’t let you go:

Up (ft. Jessy J), която отначало супер блъска на онзи кавър на „Heartless“, за който MixМan вече каза веднъж…

Joss Stone – уникален, леко дрезгав глас, открояващо се лице в съвременната поп и соул музика. От време на време и актьорски прояви има. От по-известните ѝ парчета е Super-Duper Love.
Mick Jagger – вокалът на Rolling Stones („ба ари ве?!“). Рок-динозавър е най-точното определение.
David Stewart – създателят на Eurythmics. Голям музикант, композитор и продуцент.
Damian Marley – най-младият син на Боб Марли. Реге певец, печелил е 3 Грами-та.
A. R. Rahman – индиец по произход, певец, композитор, продуцент, музикален режисьор. Печелил един бюлюк награди, вклюючително и Златен глобус за саунтрака на Slumdog Millionaire.

Албумът съдържа 17 трака, доста различно звучащи. „Различно“ е и думата, определяща цялата тава – реге, поп, рок, соул, ориенталски ритми, всичко в едно, изпято от 4 уникални гласа и записано с ужасно богати инструментали. Основните акценти са:

1. Superheavy - първата песен в албума съвсем леко загатва за какво ще стане реч по-късно, подготвя за настроението, което ще носи цялата тава.
3. Miracle Worker – типично радио-френдли реге, от онова, което всички харесват. Песента с първия официален клип (по-горе).
4. Energy - приятно поп-рок парче, на моменти леко Maroon 5-ски дух и типично Rolling Stone-ско звучене в припева.
5. Satyameva Jayathe - ориенталски мотиви, реге бас-линия и зареден рок-припев. Джийзъс…
7. Never Gonna Change - типична Rolling Stones-ска балада. Напомня на Wild Horses и Angie.
9. Rock Me Gently - шестминутна балада, силен емоционален заряд, Джосс е в свои води, на Марли му се получава доста добре. Обръщат го на реге, точно по средата има едно китарно соло някъде на майната си в левия канал, абе, велика песен е.
13. Mahiya - през цялото време имаш чувството, че яздиш… слон, после сядаш в харема, палиш наргилето и 3-ма кафеникави джентълмени ти правят вятър с огромни листа, докато се наслаждаваш на изящните движения на кючекчийките, раз`и`ш ли.

Страхотен албум, профисионализмът си личи във всяка секунда. Искам да благодаря на нашия фен Йордан Генов, че ни отвори очите за тях.

Доктор Хаус, пич! Д-р факин` Хаус!

Хю Лори се справя толкова добре зад пианото и микрофона, колкото и пред камерата. Записал е завидните 15 песни, почти всички са кавъри. Стилът е класически блус, леко покомерсиализиран и поолекотен, но все пак – класически. Албумчето звучи леко като записано на шега, но класациите не лъжат: 1-во място в Австрия, 2-ро място във Великобритания и Франция, 4-то място в Швейцария. Определено си заслужава да се чуе.

download: flac @arenabg, @zamunda

Малко преди да излезе, Young Money и Cash Money пускат „I Am Not a Human Being“, който съдържа песни на уийзъра, записани преди затвора.

Това е рапърът с най-дразнещ глас в цялата индустрия и албумите му са рядко нещо повече от ниски баси, пищящи чинели и брутален аутотюн, но около него винаги има хипер интересни продуценти. The power of money, the power of America.

Ето двете неща, които ми харесаха в тавицата.

• 06 – What’s Wrong With Them (featuring Nicki Minaj), където мис Ники Минаж забива най-деветдесетарския рефрен върху бийт на Develop.

• 10 – Bill Gates – следващ примера на най-култовия български рапър, който също възпява знаменитости. Един ден ще има песен и на мое име, господа, но дотогава може да слушате точно това. Разпиляващ филмов епос върху вече познатите бас-клап-чинел. Канадецът Boi-1da е един от хипхоп продуцентите на годината. Подчертайте си това в тетрадките с рими.

A special double feature of Kolkomuzika Inc. by MixMan and Mr. Main.

***

На върха на Бурж Халифа.

Чашите звъннаха една в друга. Старичък single малц. Г-н Main дръпна от пурата, издиша и зобна от шопската салатка, която носеше в пластмасова чашка в свободната си ръка.

- Че върви ли така? – поинтересува се г-н MixMan.

- Не е зле… – отговори тихо г-н Main и с елегантно движение изчисти парченце лук от измежду предните си зъби посредством отгледан за целта маникюр на кутрето, погледна го, след което го изяде отново…

- Така… – започна г-н MixMan, гледайки неразбиращо събеседника си. – … нека обсъдим коледния Колкобанкет.

- Ок. – отговори г-н Main и отхапа от дебърцината, появила се из дебрите на вътрешният джоб на сакото му. – …стара планина…

- Решихме да поканим певци. Знаеш – някой да ни пее, докато пием, а ние да му лепим банкноти на челото. Изборът ни се свежда до Цветино Джукати, орк. Назмилер и Канйе Уест. К’во мислиш?

Г-н Мейн гледаше г-н Миксман с един странен поглед, неразбиращ въпросите му.

- Ясно, разбрах те. – отговори MixMan, отпи голяма глътка малцово и започна да въвежда „н-а-з-м…“ в позлатения си iPhone с диамантено Apple лого.

- А за Канйе…

***

Обичаме да го мразим. Какво да кажем за него, което вече не сме казвали. 13 парчета. Само 13 парчета. Като красива мадама, която те хваща натясно в дискотеката, целува те страстно, бутва те тук-там, оставя те да докоснеш тайни места, но точно когато започваш да разбираш какво всъщност става, тя изчезва толкова мигновено, колкото се е появила, оставяйки те искащ още и с огромна яростна ерекция. Това е чувството, горе-долу. Да, плюс ерекцията…

Страхотен албум. Различно страхотен от предния. Не е 100% меланхолия, не е 100% тъга. Има всичко. Бих казал,че е смес от всички предишни албуми. Бих казал, че е “The Best of…” с нови песни. Бих казал много неща и всичките ще са верни. Няма тема, няма преобладаващо настроение. Просто една тъмна сбъркана фантазия…

Гости – има. Наред с редовния Kid CuDi. Някои от останалите са Rihanna, Jay-Z, RZA, Swizzy. Семплиране до смърт – всяка песен от албума съдържа семпъл от друга, световно неизвестна песен. Семплирани са Mojo Man, Backyard Heavies, Manfred Mann’s Earth Band. Все титани…

Тук принципно трябва да изредя песни, които са ме хванали най-първом. Е, не ми се изреждат 13 парчета…

• Чуй Dark Fantasy, която те прихваща с тези рими като из оригиналната версия на Алиса в страната на чудесата, прочетена от една 30 години по-млада Хелън Мирън или настояща Хелена Бонъм-Картър, да речем, а после онзи Уест изригва с агресивни рими и ритъм.
• Чуй Gorgeous с тоя китарен риф, който ляга перфектно на гласа на CuDi-то, много “Man On The Moon” парче. А Raekwon накрая просто избива рибата…
• Чуй So Appalled – пренаситена със звезди + Cyhi (Цъхи ) Da Prynce. Swizzy пее едно обречено такова, както не съм го чувал до сега.
• Чуй Blame Game с едно пианце дето направо сцепва. Един John Legend, който бяхме позабравили. Една цигулка ли е, чело ли е, кво е…
• Чуй Lost In the World – много вокодер, много Love Lockdown.
• Чуй Devil In a New Dress, за да чуеш най-глупавата песен от албума. А вероятно и от индустрията…

***

- Верно е много силен албумът. – учудено се съгласи г-н MixMan. – Изброил си всичко ведро, но забравяш All of the Lights, тази брас тупурдия, с много гости, накрая дори Сър Елтън пее, не знам дали забеляза. А So Appalled е супер Хичкок съспенс, с пияния тембър на Swizz и RZA, който влиза малко Бате Сашо чобанската накрая, но… Това е RZA все пак. Когато имаш една RZA, дай я на ближния си. Абе… доста сносен албум.

- Салатка? – попита г-н Main и подаде пластмасовата чашка напред.

download: http://thepiratebay.org/search/kanye%20twisted%20fantasy/0/99/0

Lee Ritenour (дъртичък средно известен музикант, не обича да се показва) събира много луди китаристи на едно място, някои от тях известни само от изявите си в YouTube (Andy McKee, Guthrie Govan). Резултатът е албума 6 String Theory, пълен с кавъри на известни парчета – аранжирани, изсвирени, записани, мастерирани с до болка досаден перфекционизъм.

Избрах Shape of My Heart, защото според мен носи най-силен заряд от целия албум. Бай Дъ Уей, Стив Лукатър е китариста на ТОТО, ако не се сещаш.

Download: Lee Ritenour ft. Steve Lukather & Andy McKee – Shape of My Heart.flac

Няма да излъжа, ако кажа, че се вълнувах като го дърпах. Месеци преди това бяха изтекли няколко парчета, които изслушах с 4 уши. После дори излезе и първиот куип:

Сега, за да съм честен – не ме изкефи колкото първия албум. Вярно, алтърнатив е, но май малко повечко, от колкото съм свикнал. И този е разделен на действия, с различно настроение във всяко отделно действие. 17 парчета + 1 бонус в Deluxe едишъна. На гости са му Kanye, Chip Tha Ripper, GLC, Mary J. Blige в 2 парчета и др. Пак е пълно с меланхолия, пак малко може да те подепресира ако си нежна душица. MixMan каза, че плакал на първите 2 песни още…

Да разгледаме най-добрите попадения (на първо време):

1. REVOFEV - първи сингъл от албума, маршово парче, надъхва те за разни неща. Доста близко по звучене с миналия албум.

2. Mojo So Dope – изтече малко след REVOFEV. Отново малко звуци, но много музика, както обича да казва MixMan-а. Доста близко по звучене с миналия албум.

3. Mr. Rager – ако не знаех, че е от този албум, щях да си помисля, че е от миналия. Много пуши това момче.

Общо взето, да, харесаха ми парчета, които са близки по звучене с миналия албум. Другите още не съм им свикнал. А има едно „The End“, което звучи така все едно слушам първите записи на Mobb Deep. Кво прай това парче там, ся!!!

Това е, което имам да кажа. Има яки парчета. И „All Along“, и „Wild’n ‘cuz I’m Young“, и най-вече първото парче в траклиста, чието име е прекалено дълго за да не ме домързи да го напиша (ама това не ме домързя, нали)  Съвсем малко съм разочарован. Баси. А толкова чаках…

Download: Kid CuDi – Man On The Moon II: The Legend Of Mr. Rager.torrent

В документала Диего говори за живота си, страстта към футбола, коката, прави се на голям от време на време и т.н. Но най-вече се вижда лудостта на народа по този човек.

Има и доста музика. Филмът завършва с ето това изпълнение на (внимание, следва правилното произнасяне на въпросния) – Ману Чао.

Si yo fuera Maradona
viviría como él
si yo fuera Maradona

frente a cualquier portería

si yo fuera Maradona

nunca m’equivocaría
si yo fuera Maradona

perdido en cualquier lugar.

La vida es una tómbola…
de noche y de día…
la vida es una tómbola
y arriba y arriba….

Победата на Аржентина над Англия през 1986-та, с двата епични гола на Марадона (първият, когато той използва ръка и вторият, когато сам минава почти целия английски отбор и го набримчва), е супер специална за аржентинците. Този мач заключва мъката на един народ, след неуспеха във войната за Фолкландските острови. Един вид връщат им го тъпкано. Или поне така си мислят.

Кофи от това настроение се изливат от ето това парче на Rodrigo Bueno – „La mano de Dios“ („Божията ръка“), което самият Марадона забива във филма:

Но да се върна на това, за което съм ви събрал. Като цяло препоръчвам албумите на Manu Chao, ако сте скин/хипстър/ултрас или дори най-обикновен мародер. Зареждате в плеъра, усилвате до дупка и газ по протести и регулярен тараш.

Препоръчвам ги и ако пафкате тревица редовно, но ви е писнало от Marley, а Sizzla ви е прекалено фюжън.

Или ако просто се чувствате революционно.

Бе, и по принцип – готина музика.

download: Manu Chao – La Vida Tómbola.mp3

download: Manu Chao (albums)

филмът: Maradona by Kusturica (movie).torrent

download: El Potro Rodrigo – El Mano de Dios.mp3