Уж от предстоящия февруарски албум на чичо Тимби. Пък да видим.
T-Pain с модулиран глас и Missy Elliott, която мноооого скоро ще се завърне.
“Yeah I talk shit, nigga that deep shit
I bought a yacht just to see if I would get seasick”
Всъщност има две версии - едната е с Missy Elliott, а другата с куплет на T-Pain. Незвестен пич прави всичко-в-едно микс, за да не се губи материал. Ето:
P.S. Как само си пасва сцената от снимката на Тимбо и Миси с хедъра на нашия сайт, а? Спокойно, те не забиват в Ялта Клуб, откъдето е снимката в хедъра (Антоан Кламаран, април 2008).
И преди сме давали примери за новия хаус живот на старите реге парчета. Ще го направим и сега. “Now That We Found Love” в оригинал е соул песен на The O’jays от 1973 година. Песен за душата. Много яка.
Но минава време, колелото се извърта, вокалиста на Third World го ухапва щъркела и решава да издаде нещо сам. Именно това парче. Пак това парче. И ето за т’ва си говорим. Сингълът, който издава включва няколко супер клубни микса, между които и ето този:
“Make daddy shoot, make daddy shoot
Make daddy shoot, shoot, shoot, shoot all over the place”
31102008
от: MixMan,
рубрика: Албуми, Музика
31.10.2008, 1:34 am
Alone in the Dark 2008 е петата игра от поредицата, създадена от Atari (ах, къде се върнах..) Жанрът е сървайвъл-хорър или другояче - екшън приключенска.
Защо пиша за нея ли?
Музиката за играта е композирана от французина Olivier Derivière, който идва в България и записва вокалите с Мистерията на Българските Гласове (в състав 24 вокалистки). А Ирина Жекова написва специални текстове за песните.
Въпреки, че прави оркестрациите компютърно, самият Оливие казва, че целта е била да се постигне ефекта на филмовата музика - дълбока, многослойна, с развитие. Звучи доста гранд:
Нали знаете, че този български хор от пеещи акапелно лелички, печели Грами през 1989 година в категория “Best Traditional Folk Recording” за втория си албум - Le Mystere Des Voix Bulgares, Vol. II ?
Edit (един ден по-късно): Вчера Дора Христова - диригент на Мистерията, бе наградена с орден “Св. св. Кирил и Методий” първа степен за големите й заслуги в областта на културата и изкуството, с УКАЗ № 183 на президента на Република България.
Edit 2(още няколко дни по-късно): Прослушах саундтрака, верно филмова музика отвсякъде. Сблъсъкът на народната ни музика с тези оркестрации е чудовищен. Ако не сте си изтеглили албума от горния линк, моля ви, чуйте това парче:
С чий очи сънувам, чий е този лик обречен?
Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен…
Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна,
на лицето ми студено грях в надежда да превърна…
Със сърцето ми ще диря път в съдбата непозната
нямам майчина закрила, нямам нищо на земята…
Докато намеря утеха в нощите, бягам от себе си
потъват ми следите.
С чий очи сънувам, чий е този лик обречен?
Смъртен глас ми се причува и отеква с вик далечен…
Как да зърна да погледна, чуждий образ да прегърна,
на лицето ми студено грях в надежда да превърна…
Спокойно, те не забиват в Ялта Клуб, откъдето е снимката в хедъра (Антоан Кламаран, април 2008).
Последни коментари