Електрическата китара – пластмаса и метални струни. Мъртва материя, която оживява в човешките ръце. Благодарение на електричеството?! Да, но не съвсем. Музиката не е електричество. Музиката е чувство и фантазия. Дръзновение. Толкова силни, че могат да превърнат тишината в трепет на въздуха. Трепетът на въздуха в звук. Звукът в мелодия. Мелодията в класика. Класиката в безсмъртие!
Има толкова много безсмъртни мелодии, изсвирени на китара. Това са само десет от тях. Моите Топ 10 на най-виртуозните китарни изпълнения:
10. АНГЪС ЙЪНГ (AC/DC) – “THUNDERSTRUCK“
Представете си, че пресичате железопътна линия и срещу вас наближава експресен влак. Само след миг ще последва жесток удар!… Такова е усещането, докато се слуша началото на тази песен. Пръстите на Ангъс се движат със скоростта на експрес по китарния гриф. Пазете сеее!
9. СЛЕШ (GUNS N’ROSES) – “SWEET CHILD O’MINE“
Солото на Слеш – дързост и красота! Започва като изповед. Напрежението постепенно се нагнетява, за да се взриви на финала от искрите на огнената страст, с която свири Слеш… Бързо дайте пожарогасители!
8. КЪРК ХАМЕТ (METALLICA) – “ONE“
Железният Кърк може да бъде и нежен! Особено в началото на песента. Китарата му разказва, размишлява, въвежда в текста. И когато песента набира хевиметал скорост, Кърк натиска газта и вече е себе си. Така “къдри” мелодията, толкова бързо минава на зиг-заг между нотите, че може да получите световъртеж… На това във футбола му казват “скриване на топката”… Няма смисъл да я търсите, купете си нова!
7. СЛЕШ (GUNS N’ ROSES) – “KNOCKIN’ ON HEAVEN’S DOOR“
Ако си мислите, че поезията може да съществува само под формата на слово, грешите! Тя има и своя музикален еквивалент. В “Knockin’ On Heaven’s Door” Слеш създава поезия, без да използва думи. Свири толкова красиво, че думите са излишни. Китарата му казва всичко… Ефирно леко, чисто – поезия в/от музика!
6. БРАЯН МЕЙ (QUEEN) – “INNUENDO“
Пъргавите, грациозни пръсти на Бр. Мей, испанският мотив, игривото настроение и неочакваният хард финал. Всичко е толкова прецизно, балансирано, изчистено – MADE IN Браян Мей!
5. ГАРИ МУУР – “PARISIENNE WALKWAYS“
Много блус китара! Пълна с носталгия по парижките улици, чиято красота, съжалявам, но изостава безнадеждно от красотата на тази песен. И на тази китара… Е това е блус!
4. ДЖИМИ ПЕЙДЖ (LED ZEPPELIN) – “STAIRWAY TO HEAVEN“
Изящно соло! Бароково. Като картина на френски импресионист, която колкото повече я гледаш, толкова повече нови неща откриваш в нея… Колкото повече слушате тази песен, толкова повече разбирате, че Дж. Пейдж е класик!
3. МАЙК ОЛДФИЛД – “TUBULAR BELLS“
Майк Олдфилд е на “ти” с китарата. И точно това прави диалогът между него и нея толкова непринуден. Всеки тон му се подчинява и излиза с лекота, освободен от всичко излишно, което му е пречело да прозвучи по най-истинският начин.
2. РИЧИ БЛЕКМОР (DEEP PURPLE) – “CHILD IN TIME“
Ричи – китаристът с турбо бързи пръсти! За него няма ограничение на скоростта, когато се качи на магистралата на китарния гриф! Това соло е кръг от шампионата на Формула 1. Но Михаел Шумахер е далече по-бавен и диша прахта на Блекмор… Той затова се и отказа от Формулата!
1. ДЕЙВИД ГИЛМОР (PINK FLOYD) – “SHINE ON YOU CRAZY DIAMOND“
Гилмор е китарният психоаналитик. Той познава всеки трепет на сърцето и душата и може да го изсвири на китарата си. И то как! Хипнотично, психиделично, с едно докосване, самовглъбено… Неговата китара достига до онзи граничен пункт на съзнанието, след който следва непознатата територия на подтиснатите спомени, болката, тъгата… Трябва много проникновение, за да продължиш отвъд тази граница на съзнанието. Но Гилмор го прави, защото знае какво търси – душата. И знае какво може да й даде – утеха!
Глас народен