Брадатковците! Винаги съм си мислил, що за суперкуул родители могат да те кръстят Dusty Hill? С такова име ти си обречен на куулнес. Другата крайност е Rusty Cuntz…
Забелязали ли сте как Джордж Клуни умее да внесе стил и в най-смотания филм? Така прави и в “From Dusk Till Dawn“, от саундтрака, на който е и песента. Салма Хайек тогава беше една трътлааааа, а в клипа показва и ужасна орална хигиена. Простено и е.
Като казах саундтрака…
Айде и още едно парче пак от този филм, ‘щот съм пич:
А ся, всички момичета под 90 кг да направят един як стрптийз на гаджетата си, че ще се изключваме! Която няма на кого -- mr.main@kolkomuzika.com -- вземам тънко…
// MixMan -- Споменах ви за Петър Донкин (slash) в прегледа на последната колко-година, той е един рок фен със свободно сърце и изумително точен поглед върху музикалния преход в България, а именно -- пътят на чалгата. Сега с гост-пост, като възможен наш нов автор. Честито!
Внимание: Тази песен е опасна за живота!… Особено, ако се слуша в кола с мощност над 100 конски сили. Песента открито и настоятелно подстрекава десният крак да тактува заедно с тежкия ритъм на барабаните. А под него, не забравяйте, че стои педалът на газта, който механично и морално отговорно е пряко свързан с всички 100 и повече конски сили под капака на колата ви!
Но освен буквално, тази песен убива и морално. Няма начин как да оцелее благоприличието ви, ако чуете първите акорди на обществено място -- в обществения транспорт например. Барабаните и басът влизат толкова брутално, че ударната вълна преминава през слуха и тялото със силата на медицински електрошок, който може да събуди и мъртвец. Причинно-следствената реакция на човешката физиология е именно електрошокова -- през тялото преминават ритмични импулси, които стилистично се оформят като куфеене, със задължителния елемент на мятане на главата наляво-надясно. Който жест е особено адекватен в обществения транспорт!
Не на последно място песента убива и емоционално -- още първите тактове на барабаните и баса вдигат емоционалния градус, като нагнетяват до взривна компресия кръвта в сърдечните клапи. Сърцето започва да бие учестено, отмервайки пулсиращо последните секунди преди експлозията… 5, 4, 3, 2, 1 Бумммммм! Момента, в който соло китарата се включва с режещ риф, клапите не издържат на налягането и избухват -- кръвта се разлива като Цунами, помитайки по пътя си всяка фибра от тялото, докато накрая се удари със страшна сила в прибоя на мозъчната кора. За да ви остави без всякакви мисли и образи, пречистени!
Юродиско форева, ве! Бонбонените ритми и мистър Бом-диги-диги-диги-бом-диги-бом.
Сетих се за т’ва парче покрай Андрей Терновский, невръстният създател на Chatroullete -- едно пишлеме с гениална идея, базови програмистки умения и малко свободно време.
Трудно ми е да обясня колко много обичам Oasis. Те бяха алтернатива на всичко регулярно в ученическите ми години. Опакото на масата. Щяха да са модерните битълси, ако не се бяха пропили и продънили с кокаин.
Ryan Adams е малоизвестен рокер от Джаксънвил, Норт Каралайна. Неговата трактовка на “Wonderwall” е тъжна, мрачна и усукана. А оригиналът е песен, която си пускам докато карам по маршрута Русе-Варна-Бургас, пея си с пълен глас и никой на този свят не може да ме спре. Защото в този момент, някъде между Несебър и Поморие, аз съм най-големият.
Бонбонените ритми и мистър Бом-диги-диги-диги-бом-диги-бом.
Глас народен