Има нещо в тия youtube-ски музиканти, което през последните години се губи. Нарича се ентусиазъм, приятели. Ентусиазмът, който само Гошо от Почивка притежава, само където на него не му се получава. Ентусиазмът на песен и клип, записани с цел собственото удовлетворение на създателя. Музика, създадена не за да се продаде, върти по радиа, телевизии и дискотеки. Не е премерена до последния такт, не е цензуриран текста, няма продуценти, музикални анализатори и другите там фактори, които убиват музиката като изкуство.

Watsky ми харесва, главно заради текстовете – не се оплаква от нищо, позитивизъм се лее с всяка рима, не ни занимава с shorty-та, bottles in the club или boots with furrrrr. Забавен, остроумен и леко дразнещия му глас създават някакво приятно усещане при слушане. Дайте му шанс на детето, даже и няма да пиратствате, като му дръпнете албума.

download:
Watsky & Mody

И по-старото, но върло:

Спомних си лятото на 2002-ра година, когато „Love Don’t Let Me Go“ с Chris Willis бичеше денонощно във Варна, долу по плажната.

Ей такива вокали.

„I’m bulletproof, nothing to lose
Fire away, fire away
Ricochet, you take your aim
Fire away, fire away
You shoot me down but I won’t fall
I am titanium
You shoot me down but I won’t fall
I am titanium“

Парчето е от официалния саундтрак на Fright Night, където Колин Фарел е вампир, а поамериканчен братушка се мъчи да му види сметката. Звучи тъпо, но филмът не е лош.

Сега на парчето – типичен за Къди стил, протяжно, провлачено, аха-аха да заспи. Който е фен – ще се накефи, който не е фен – що, бе?

Заз-ката е в Зала 1 на 30-ти май.

P.S. Добре де, може и като Джена да пее. Пак става.

Една песничка с леко банален клип, върс – напомнящ ми за „I Love LA“ на Randy Newman, припев – напомнящ ми за Codplay, и вокал – напомнящ ми на онкоболен.

Още не сте се отърсили от шока с Джорджано и батко ви е приготвил да сипе с нов черпак родно творчество!

Изродите, приятели, изродите нямат свършване! Това създание, озаглавило се „СтефиФешън“ направи на пух и прах всякакви други излагации, които сме чували и обръщали внимание.

Един бърз и обобщаващ анализ:

Гласът:

Тук гласът не е на два тона. Условната изпълнителка (според тембъра мисля, че е жена, но все пак) сериозно се заиграва с петолинието и прави дрифт на ноти. Чисто извратеното ми подсъзнание шепне, че повечето песни са записани след ритуално изнасилване от мъжка разгонена каракачанка на име Бойко.

Мастеринг:

Чест прави на тонрежисьора, който тайно подозирам, че се подвизава в тялото на изпълнителя. Чудесно е мастерирал песните, като е вкарал и малко reverb. Отлично подчертаване на и без това осакатения глас. И докато се сдържах да не се ‘олабя на Джорджано, тук вече го направих. Два пъти.

Цялостно творчество:

За мен монотонно. Все едно слушам deep house компилация, само че без да съм взел екстази. Но! Има едно „НО“, на което настоявам да обърнете внимание. Прави впечатление, че музикалният репертоар на кавъри е доста разнообразен, който започва с „Jingle Bells“ на български, минава през Сен Тропе, за да стигне ХИМНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ !

Последното си е чиста гавра с целия народ! Но все пак, нека имаме едно на ум, защото за мен това си е клиничен случай, лекарска небрежност, или просто малък рушвет, който държи Стефка вън от лудницата. Нещо повече. Психичното разстройство властва в главата на Стефка и я подтиква към необратими действия.

Едното е:

www.stefifashion.net

След линка аз оставам безмълвен.

П.п. Виждам, че изпълнителката е набор на нашия колко началник – хер Шветлин Големанщайн. Дали не се задава нова светска двойка? (отворен въпрос за дискусия)

Парчето е кавър на Arcade Fire, а Питър го изкарва толкова тъмно и навъсено, че чак ти прай кеф на черногледата душичка. Това е от онзи епизод, когато Хаус се хвърли от балкона на хотела – велик момент! Може да го чуете и в трейлъра на „Джон Картър“ – една епичност, излизаща тази година по кината.

Let`s get started!

Дами и господа, посрещнете феномена на Балканите! RnB иконата на България. Пишлемето с най-лошия фалцет на 21 век!

Сложете едно валидолче под езика, и цъкнете видеото, на своя отговорност!

Haway Records

Вероятно лейбъла в момента работи денонощно, за да одобрява нови таланти и да изстреля родната музикална индустрия до нивата на Sony Music. И нагоре.

На тези, на които им се е сторило, че картината няма общо със звука – грешите. Просто ви трябва бъдещо поколение телевизор с осемизмерна картина (8D TV), за да се насладите на всички ефекти, вложени както в него, така и в останалите 40 „песни“. Да, 40… цели mothafuckin четирдесет!

Това момче вдигна летвата много високо. Сега цялата аудитория – загорели тийнейджърки, палави каки и разгонени MILF-ове, бият катериците на клиповете на Джорджано!

Дори аз веднъж бях на косъм да си посегна, но се осъзнах навреме, пуснах play бутона на dvd-то ми и продължих да гледам избраната колекция от порно с черни джуджета-травестити, любезно предоставена ми от Mr.Main

Официално номинирам Джорджано за изпълнител на Евровизия!

—

Коментар на Mr.Main:

За човек като мен, чието ежедневие е 90% порно с черни джуджета травестити и 10% Пършевица, е много трудно да се изненада или дори погнуси. То ми е като супер сила – супер непогнусяемост. Но, както знаем, всеки си има контра. Моята се оказа Джорджано…

Ей, как полупрофесионално започва с едно кратко интро, което дори може да се определи като притежател на музикална стойност. После в един момент лентата набира, ритъма избухва гнусно, а клип и песен започват да показват нулева работа в екип. На мен наистина ми се иска това да е най-лошото. Ми не е…
Най-лошото не е нито продуктовото наслагване (Puma, Pit Bull – колко му платихте?), нито шотовете плуващи гупита или пътя Ушинци – Подгумер, нито супер умелото римуване на „неща“ с „неща“, нито бечовата стая – основен стълб в изграждането на клипа, нито уж прикритата, но всъщност крайно явна хомоеротика…

Гласът на България – великолепен! След като послушах малко как гласът на Джорджано 4 минути не може да вземе твърдо решение дали да влезе във висок или нисък регистър, та палаво бута и от двата (често едновременно), си подрасках малко с нокти по черна дъска, за да си балансирам слуха.

Текстът – на който му се струва, че в extended версията се пее „Целувам те ААааААз, целуваш ме тИИИиииИИ, Иване!“ да вдигне ръка с мен! Всъщност, поставете „…Иване“ след всяко изречение на Джорджано и вселената ви ще се нареди… „О, да, те ни гледат сега..“ – ми гледат ви, щото сте педераси ве, батко…

Клипът – задаващ много въпроси: Това зад телената ограда италианска пръскана мазилка ли е или не? На тия таранки пък мое ли да не им хвърли една шепа пясък? Тази арт инсталация (CD-то) на кого е и каква черна магия я държи залепена за стената? Лечима болест ли е синдромът на вечнорумените бузи? Въпроси, на които отговор няма…

ОтплеснАх ли се?

FreeSol – мемфиска банда, чийто саунд самият Тимбърлейк определя като „a fusion of rock, hip-hop, rhythm and blues, and soul“. Предполагам е така, той ги знае тея неща.

През Октомври ’11 изкарват дебютен албум, който продуцират Cool&Dre, Jim Jonsin, Mike Elizondo, Dave Tozer и Timbaland, ъфкорс. Е, кво е това?

Ето и парчето, което супер изкусно е откраднало заглавието на тази статия.