50 ways to leave your lover

От известно време има една мелодийка, която просто ми влезе в главата и не иска да излезе. Става въпрос за “50 Ways to leave your lover” на Paul Simon, който е от Simon And Garfunkel, този който не е Garfunkel.

Притеснявам се. Нещо липсва. Слушах оригинала, слушах я семплирана тук-таме, но нещо просто не е както трябва. Айде да обяснявам в движение:

Случвало ли ти се е някога да се зарибиш по част от дадена песен, да търсиш, търсиш и да получиш мини ерекцийка като намериш цялата песен и си я пуснеш. Ей на толкова бях да го преживея за пореден път това нещо. Но не би. Намерих кой я пее, намерих песента, пуснах я, заслушах се, аха-аха да еректирам и ритъмът се смени и стана някво мазало до следващия припев. Като онези сандвичи, които уж са с кашкавал и салам, но след 2 хапки почва само сух хлебец. След това чух:

Ем за 2-ри път семплира Саймън. Първият е в “Murder Murder”, която едно време беше баси песента. Тая също не е зле, но пак нещо не стига. Като да заведеш красивата си братовчедка на бала – хитро е, но вътре в себе си знаеш, че е много, МНОГО грешно. Накрая преминах на:

KiD CuDi е велик. Че е семплирал Саймън е просто нов факт за това. Но все пак. Смяна на самия текст. Няма я фабулата, няма го оня медения гласец на тоя дека не е Гарфънкъл. Като изкуствена вагина е – толкова близко до това, от което имаш нужда, а същевременно толкова далеч…

Ами, вероятно ще си остана само с припева. Музикалната индустрия вече просто не може да ми смогне на претенциите. Баси.