23:21h
Първа Психиатрична Клиника УСБАЛНП „Св. Наум“
MixMan и Agopov седяха на малките дървени столчета в общата стая, облечени само в бели нощници. Изглеждаха все едно никога не са спали. Едри доктори също облечени в бяло, се разхождаха около тях и помагаха на другите пациенти да станат от земята.
Красива медицинска сестра се приближи до пациент на тяхната маса и без да обели дума заби иглата на голяма спринцовка във врата му. Устните и се разтеглиха в широка усмивка докато пациентът пърхаше с клепачи и конвулсираше, строполявайки се на земята.
MixMan и Agopov не обърнаха внимание. Погледите им бяха вперени във вратата. Нейде зад нея се чуваха крясъци.
– Много се надявам и този път да успее. – промърмори MixMan, усмихна се и внезапно стана отново сериозен.
Agopov не отговори.
След няколко крясъка зад вратата, се чу оглушителен удар и тъп звук. Вратата на общата стая се отвори и двама яки в бяло хвърлиха тялото на MoMoneyMain вътре, като торба с картофи.
Agopov и MixMan го вдигнаха от земята. MoMoneyMain даваше съвсем леки признаци на живот. Красивата мед. сестра мина покрай масата им и остави на нея поднос с три пластмасови чашки, всяка с по три разноцветни хапчета вътре. Agopov взе едната чашка, отвори устата на MoMoneyMain и изсипа съдържанието вътре.
– Почти сме там. – измърмори MixMan и на свой ред изпи хапчетата от чашката си, последван от Agopov.
MoMoney отвори широко очи и се огледа. Олющените стени започнаха да прозират, дървените мебели заизчезваха, хората станаха призраци. Усети свеж полъх по лицето си. Нощницата на MixMan започна да става черна и да обгръща тялото му като течност. Пластмасовата чашка в ръката на Agopov започна да става стъклена. MoMoney се огледа за да различи едвам едвам очертанията на пейзажа около себе си. Бяха на високо. Погледна в ръката си. Виждаше очертанията на пура.
23:30h
На върха на Бурж Ал Араб, Дубай
MoMoney отпи от уискито си и погледна нахилен MixMan и Agopov.
– Та… да поприказваме за Gorillaz…
Защо разкри истината, Георгиев, защооо? :))