Manu Chao – La Vida Tómbola

Кустурица и неговите болезнено-смешни, красиво-тъжни балкански драми. В “Марадона” обаче разказва за един футболен гуру. Пак чобанин, но оттатък океана.

В документала Диего говори за живота си, страстта към футбола, коката, прави се на голям от време на време и т.н. Но най-вече се вижда лудостта на народа по този човек.

Има и доста музика. Филмът завършва с ето това изпълнение на (внимание, следва правилното произнасяне на въпросния) – Ману Чао.

Si yo fuera Maradona
viviría como él
si yo fuera Maradona

frente a cualquier portería

si yo fuera Maradona

nunca m’equivocaría
si yo fuera Maradona

perdido en cualquier lugar.

La vida es una tómbola…
de noche y de día…
la vida es una tómbola
y arriba y arriba….

Победата на Аржентина над Англия през 1986-та, с двата епични гола на Марадона (първият, когато той използва ръка и вторият, когато сам минава почти целия английски отбор и го набримчва), е супер специална за аржентинците. Този мач заключва мъката на един народ, след неуспеха във войната за Фолкландските острови. Един вид връщат им го тъпкано. Или поне така си мислят.

Кофи от това настроение се изливат от ето това парче на Rodrigo Bueno – “La mano de Dios” (“Божията ръка”), което самият Марадона забива във филма:

Но да се върна на това, за което съм ви събрал. Като цяло препоръчвам албумите на Manu Chao, ако сте скин/хипстър/ултрас или дори най-обикновен мародер. Зареждате в плеъра, усилвате до дупка и газ по протести и регулярен тараш.

Препоръчвам ги и ако пафкате тревица редовно, но ви е писнало от Marley, а Sizzla ви е прекалено фюжън.

Или ако просто се чувствате революционно.

Бе, и по принцип – готина музика.