С любов към шопската… и хората

– Здрасти, една шопска, една голяма троянска сливова и по една висяща ми пишете.

– Висяща шопска и висяща троянска сливова? 😀

– Да, защо не?

– Хах.. ами ние не предлагаме такива.. не знам, шефа не е казвал нищо.

– Е що да казва, чукни ми отгоре една шопска и една ракия и като дойде някой нуждаещ се просто му ги даваш.

– Хах, не знам наистина, трябва да говоря с колегите.

      *** Няколко часа по-късно***

– Брато, пусни ми Милионерчето за компанията от Русе. Не… за милионерите от Русе кажи!

– Ше почерпиш ли?

Подавам 10 лв.

– Ок, ей ся, след две песни.

Подавам още 10 лв:

– Знайш кво, пиши ми и едно висящо Милионерче.

– Едно кво?

– Висящо, като това с кафетата, сещаш ли се..?

– Аааа хаха, ама как така, да го пусна по-късно пак ли?

– Не, само ако някой нуждаещ се дойде, пусни му го безплатно.

– Хахахах, ок, брато.