В концерт посветен на Джордж Харисън.
Ерик Клептън си прави неговото – пее и гъне едни сола на тая ми ти китара, както само той може. Пол Макартни приглася с онзи вечно изненадания поглед и устата на кокошо дупе, па седнал, подрънква на пианцето. Ринго Стар си джари по барабанчето все едно аха-аха да изпусне палките. Велико.