// Бел.адм. – Гост пост, скиван при Димитър Димитров, копиран с негово позволение.

Гледайки клипа на Spiller – Groovejet, снощи ми просветна каква именно е разликата между чалгата /никакъв поп-фолк не е, поне докато не престанат да ползват анадолския инструментал като light мотив/ и нормалната музика. Таргетираната група на запад не се облъчва с идеализирана представа за лайфстайл, съпроводен със скъпи коли и недосегаеми курви. Таргета на чалгата масово разполага с 5 лева за една бира и вход в дискотеката. По-заможните сипват дори газ/нафта и поръчват по някое голямо “Джони”, само за да изживеят мига подобаващо. Нищо, че жертвата им струва общашкия надник.

Та цялата тая идеология здраво комплексира хорицата, но те пък компенсират с яко пукане на български алкохол. От което печели “Винпром”-а. Някой съмнява ли се още, че клипа с Андреа по цици е истински? Вижте коментар по темата тук. 

Spiller – Groovejet (If This Ain’t Love).mp3

Инспириран от клипа на Spiller, потърсих и малко инфо относно магнетичната вокалистка, която участва във видеото.

Sophie Ellis-Bextor е британска поп певица и фотомодел. Нейна се оказа и ужасно мелодичната песен “Murder on the dancefloor”. Кой казва, че само новите песни са хубави?